Държавна агенция за метрологичен и технически надзор

Метрологичен надзор

 

Отговор от: 4.1.2013 г.

Въпрос 8:

Бих желал да попитам колко години е техническата и метрологична давност на електромер "статичен за активна енергия, монофазен многотарифен" тип. Колко години след монтажа от енергоразпределителното дружество трябва да премине калиброване или подмяна?

Отговор:

Електромерите, които се използват за търговски плащания, трябва да отговарят на техническите и метрологичните изисквания, определени в Наредбата за средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (НСКПМК) към Закона за измерванията (ЗИ) или на съществените изисквания, посочени в Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средства за измерване (НСИОССИ) към Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП).
Всички електромери, пуснати на пазара по реда, определен в посочените нормативни документи, които имат изискуемите маркировки за одобрен тип и първоначална проверка или за оценено съответствие, могат да бъдат използвани по смисъла на чл. 5 от ЗИ и подлежат на последващи проверки по реда на този закон.
Последващата проверка на еднофазни (монофазни) електромери се извършва периодично на 6 години, съгласно Заповед № А–333/29.05.2014 г. на председателя на ДАМТН. Заповедта е публикувана на интернет страницата на агенцията www.damtn.government.bg в рубрика „Регистри”.
Първоначалните проверки на електромери от одобрен тип по реда на ЗИ и последващите проверки се удостоверяват със знак съответно по Приложение № 51 и Приложение № 52 към НСКПМК, върху който е означен и годината, през която е извършена проверката. Първата последваща периодична проверка на тези електромери се извършва на шестата година след годината, нанесена на знака от проверка.
Когато електромерът е пуснат на пазара с оценено съответствие по реда на ЗТИП първата последваща проверка се извършва на шестата година след годината, нанесена на допълнителната метрологична маркировка, следваща маркировката за съответствие СЕ.

Забележка:

 

Отговор от: 20.09.2012 г.

Въпрос 7:

Каква е действащата в момента периодичност на последващите проверки на битовите водомери, тъй като на страницата на ДАМТН стои Заповед А-441/13.10.2011 г., съгласно която срокът е 5 години, а според информация от упълномощена от ДАМТН лаборатория, този срок вече е 10 години? Каква е валидността на първоначалната проверка (при закупуване на водомер от търговската мрежа) - досега според Софийска вода - този срок беше 2 години?

Отговор:

Съгласно чл. 34 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на задължителен метрологичен контрол по Закона за измерванията подлежат водомерите на водопроводните отклонения и общите водомери на сгради – етажна собственост. Периодичността на последващите проверки на такива водомери с номинален разход Qn ≤ 15 m3/h e 5 години и е регламентирана в Заповед А–333/29.05.2014 г. на председателя на ДАМТН, публикувана на интернет страницата на агенцията -  www.damtn.government.bg, в рубрика „Регистри”.
За индивидуалните водомери след общия водомер на водопроводното отклонение разпоредбите за проверка са посочени в чл. 34а на горепосочената наредба. Те се проверяват на 10 години.

Забележка:

 

Отговор от: 21.08.2012 г.

Въпрос 6:

Във връзка с Наредбата за предварително опакованите количества продукти (приета с ПМС № 41 от 19.02.2003 г.) бихме желали да ви попитаме задължително ли е поставянето на знака е за съответствие на нетните количества на предварително опакованите продукти върху опаковки за еднократна употреба.

Отговор:

Съгласно чл. 7, ал. 5 на Наредбата за предварително опакованите количества продукти (НПОКП), предварително опакованите продукти (ПОП) с еднакви количества в партида, която отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 1 на наредбата, могат да бъдат означени със знак „е“. Тази разпоредба дава възможност на производителите на ПОП да изберат дали да поставят този знак при означаване на количества на ПОП, опаковани в еднакви количества. Независимо от това дали върху опаковката на тези продукти е поставен знак „е“ или не, българското законодателство изисква цялата произведена и пусната на пазара партида да отговаря на посочените в чл. 7, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 на НПОКП изисквания.
Съгласно Закона за измерванията (ЗИ) и издадената въз основа на него НПОКП, обявяването на количествата върху опаковките на ПОП е задължение на производителите на ПОП, а не на производителите на опаковките, в които продуктите се пакетират. Единствено за производителите на опаковки, предназначени за използване като съдове за измерване на обема на затворените в тях течности, наричани в ЗИ за краткост "бутилки", Законът за измерванията и издадената въз основа на него Наредба за опаковките, използвани като съдове за измерване на обема на затворените в тях течности, регламентират задължения за производителите на такива опаковки,  изисквания към бутилките и тяхната маркировка.  Следва да се има предвид, че не всяка произведена опаковка, предназначена за бутилиране на течен продукт е „бутилка“ по смисъла на § 1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на ЗИ . Опаковка, предназначена да бъде използвана като съд за измерване  е опаковка, направена от стъкло или други материали, чиито твърдост и стабилност предполагат същите метрологични гаранции като стъклото, която има метрологични характеристики и може да служи за измерване на обема на затворената в нея течност. Пластмасовите бутилки, в които се бутилират безалкохолни напитки, мляко, айрян, боза и др. течности не са "бутилки" “ по смисъла на § 1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на ЗИ.

Забележка:

 

 

Отговор от: 10.08.2012 г.

Въпрос 5:

Имам няколко Въпроса относно хляба:
1.Какъв е метода за определяне на нетното количество на хляба?
Мога ли да използвам само един от посочените в чл. 13, ал. 1 от Наредбата за предварително опакованите количества продукти методи за определяне на нетното количество на хляба? Или трябва да описвам всички методи?
2. Трябва ли да се измерва масата на тестото постоянно, при условие, че сме задали една постоянна маса на тестоотделителната машина?
3.Ако произвеждам 4 вида хляб на ден, трябва ли да взимам за контрола случайна извадка и от 4'те вида, или просто ще взема случайна извадка от която и да е партида?
Кои са задължителните неща при хляба?

Отговор:

Поставянето на произведения хляб в опаковка, не е критерий, че той е предварително опакован продукт (ПОП) по смисъла на  § 1, т.22  от Допълнителните разпоредби на Закона за измерванията (ЗИ). Хлябът (цял или нарязан), поставен поради определени хигиенни изисквания в опаковки - отворени или затворени с клипси пликове, както и фoлираният хляб не e ПОП и не попада в приложното поле на Наредбата за предварително опакованите количества продукти. Поради това при означаване на количеството му не следва да бъде поставян знакът „е“. Различните видове хляб, произвеждани по стандарти „България“ също не са предварително опаковани продукти, защото заложените в тези стандарти изисквания към нетните количества са различни от регламентираните в Наредбата за предварително опакованите продукти. Стандартите за хляб „България“ въвеждат задължителни редове от стойности за нетните количества, в които може да се произвежда този хляб, а нормираните допустими отклонения на нетните количества са различни от тези за ПОП. Поради това при обявяването на нетното количество на тези видове хляб върху опаковката или върху етикет не следва да има знак „е“.
Изборът дали даден вид хляб да се произвежда като предварително опакован продукт по смисъла на ЗИ и на Наредбата за предварително опакованите продукти  или по влезлите в сила от 5 април 2011 г. утвърдени от Българската агенция по безопасност на храните стандарти „България“ за хляб бял, Добруджа и типов или по други утвърдени документи, извън функционалната компетентност на ДАМТН е на производителя.  Във всички случаи обаче, производителят следва да извършва контрол на нетното количество на готовия за пускане на пазара произведен от него хляб. За целите на  този контрол се използват само везни, които отговорят на законовите изисквания – да са от одобрен тип или с оценено съответствие със съществените изисквания към тях и да носят необходимите знаци и маркировки за това.  Тези везни се подлагат ежегодно на последваща проверка, извършвана от Българския институт по метрология, като резултатите от нея се удостоверяват с предвидените в ЗИ знаци.
В случай, че производителят реши да произвежда определен вид хляб като ПОП, разпоредбата на  чл. 69 на ЗИ изисква да уведоми по съответния ред  и в определения срок ДАМТН за това. За посочените в уведомлението видове хляб той следва да спазва всички заложени в ЗИ и НПОКП изисквания по отношение на означенията на количествата, изискванията към тях и да извършва контрол  по посочените критерии.  За определяне на действителните нетни количества на ПОП, означени по маса, в  т.ч. и произвеждан като ПОП хляб, производителят  може да използва един от посочените в чл. 13, ал. 1 на НПОКП методи. Индиректният метод има своите предимства от хигиенна гледна точка. Методът бруто минус индивидуална тара се използва главно при много тежки опаковки (тари) или при голямо разсейване на масата на опаковките, каквото при хляба не се наблюдава. В документите за контрол не се описват всички възможни методи, а  избраният и прилаган  от производителя метод за определяне на нетните количества.
Измерването на масата на тестото е елемент на технологичния контрол, за който в НПОКП няма изисквания. Доколкото масата на тестото е важен фактор за достигане на избраното и обявено от производителя върху опаковката номинално количество на произвеждания хляб, производителят следва да определи сам колко често, ще я контролира, за да може в случай на отклонение над допустимото да предприеме коригиращи действия още преди изпичането на хляба. Честотата на този контрол е функция на разсейването на дозиращата тестото машина, поради което е необходимо да се проведат изследвания какви са отклоненията на действително измерената маса на тестото по отношение на зададената маса на тестоотделителната машина във времето.
Ако произвеждате и пакетирате хляб като ПОП с еднакви количества  следва да извършване контрол на всяка произведена партида от съответния вид хляб по посочените в чл. 19 на Наредбата за предварително опакованите продукти  критерии и следва да пускате на пазара само партиди, които удовлетворяват изискванията на чл. 7, ал. 1 на тази наредба. Предварително опакованите продукти с еднакви количества в партида, която отговаря на тези изисквания могат да бъдат означени със знак „е“.
Разработването и прилагането на методи за контрол е задължение на производителя на ПОП.

Забележка:

 

Отговор от: 17.04.2012 г.

Въпрос 4:

Интересува ме при последваща проверка за годност на водомер за топла вода какви документи са длъжни да бъдат издадени от лабораторията за измерване и в коя наредба са упоменати.

Отговор:

Последващите проверки на средства за измерване (в случая водомери) в употреба се регламентират от Закона за измерванията(ЗИ) и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (НСИПМК), които можете да намерите на интернет страницата на ДАМТН: www.government.bg, в раздел Нормативни документи. Резултатите от последваща проверка на водомерите се удостоверяват чрез поставянето на знак, съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗИ във връзка с чл. 846, т. 5 от НСИПМК, когато при контрола се установи съответствие с регламентираните технически и метрологични изисквания. При констатирано несъответствие, то се удостоверява с поставянето на знак за забрана на употреба по чл. 846, т. 6 от НСИПМК.
Няма нормативно изискване за издаване на протоколи или други документи от извършена проверка.

Забележка:

 

 

Отговор от: 19.08.2009 г.

Въпрос 3:

Къде мога да открия информация за оправомощените лица за проверка на средства за измерване?

Отговор:

Списък на лицата, оправомощени за проверка на средствата за измерване съгласно Наредбата за реда за оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол можете да намерите на интернет страницата на ДАМТН - www.damtn.government.bg, в рубрика „Регистри”.

Забележка:

 

Отговор от: 14.08.2009 г.

Въпрос 2:

Кои средства за измерване не подлежат на метрологичен надзор?

Отговор:

На метрологичен контрол по реда на Закона за измерванията (ЗИ) подлежат средствата за измерване, които попадат в обхвата на чл. 5 от него и за които има регламентирани изисквания в Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Всички останали средствата за измерване не подлежат на метрологичен контрол по реда на ЗИ.
Посочените нормативни документи може да намерите на интернет страницата на ДАМТН.

Забележка:

 

Отговор от: 8.07.2009 г.

Въпрос 1:

Къде мога да намеря лаборатория за калибриране за средства за измерване, които не подлежат на метрологичен надзор?

Отговор:

Информация за възможностите за калибриране на средства за измерване, вида на калибрираната величина, както и за услугите, които предлага Българския институт по метрология (БИМ) чрез Главна Дирекция “Национален център по метрология” можете да намерите на тяхната интернет страница: http://www.bim.government.bg или на адрес: гр. София 1797, бул. "Г. М. Димитров" №52 Б, Централа: 971 11 01.
Акредитирани лаборатории можете да намерите на интернет страницата на БАС:
http://www.nab-bas.bg/

Забележка: